Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

фабрикыште ышташ

  • 1 фабрик

    фабрик

    Вургем ургымо фабрик швейная фабрика;

    фабрикыште ышташ изготовить на фабрике.

    Пич чодыраште кызыт кугу у завод, фабрик кушкыт. О. Шабдар. В дремучих лесах ныне поднимаются новые крупные заводы, фабрики.

    (Валентина Петровна) ял гыч толмо мӧҥгак трикотажный фабрикыш пашам ышташ пурен. Ю. Артамонов. Валентина Петровна сразу же после приезда из деревни поступила работать на трикотажную фабрику.

    Марийско-русский словарь > фабрик

  • 2 фабрик

    1. фабрика (машина дене ыштыше промышленный предприятий). Вургем ургымо фабрик швейная фабрика; фабрикыште ышташ изготовить на фабрике.
    □ Пич чодыраште кызыт кугу у завод, фабрик кушкыт. О. Шабдар. В дремучих лесах ныне поднимаются новые крупные заводы, фабрики. (Валентина Петровна) ял гыч толмо мӧҥгак трикотажный фабрикыш пашам ышташ пурен. Ю. Артамонов. Валентина Петровна сразу же после приезда из деревни поступила работать на трикотажную фабрику.

    Словарь. марийско-русский язык (Марла-рушла мутер) > фабрик

  • 3 погымаш

    погымаш
    сущ. от погаш
    1. сбор, сборка, собирание

    Оксам погымаш сбор денег;

    эмлык шудым погымаш сбор лекарственных трав;

    виноград погымаш сбор винограда;

    маркым погымаш собирание марок;

    книгалан материалым погымаш собирание материалов для книги.

    – Парча погымашат кӱлешан паша, – манын бригадир. Е. Янгильдин. – Сбор колосьев тоже дело нужное, – сказал бригадир.

    2. набор, набирание; вербовка

    Стройкыш пашазе-влакым погымаш набор рабочих на стройку;

    фабрикыште ышташ ӱдыр-влакым погымаш вербовка девушек для работы на фабрике.

    Йӱрлан кӧра пареҥге погымаш кужун шуйныш. Из-за дождя уборка картофеля затянулась.

    Авансым эн ончыч шурно погымаште ыштышылан пуат. А. Эрыкан. Аванс в первую очередь дают работающим на уборке зерновых.

    Марийско-русский словарь > погымаш

  • 4 погымаш

    сущ. от погаш
    1. сбор, сборка, собирание. Оксам погымаш сбор денег; эмлык шудым погымаш сбор лекарственных трав; виноград погымаш сбор винограда; маркым погымаш собирание марок; книгалан материалым погымаш собирание материалов для книги.
    □ – Парча погымашат кӱлешан паша, – манын бригадир. Е. Янгильдин. – Сбор колосьев тоже дело нужное, – сказал бригадир.
    2. набор, набирание; вербовка. Стройкыш пашазе-влакым погымаш набор рабочих на стройку; фабрикыште ышташ ӱдыр-влакым погымаш вербовка девушек для работы на фабрике.
    3. уборка (урожая). Йӱрлан кӧра паренге погымаш кужун шуйныш. Из-за дождя уборка картофеля затянулась. Авансым эн ончыч шурно погымаште ыштышылан пуат. А. Эрыкан. Аванс в первую очередь дают работающим на уборке зерновых.

    Словарь. марийско-русский язык (Марла-рушла мутер) > погымаш

  • 5 пӱжвӱд

    Г. пӱ́жвӹд
    1. пот (на теле). Шинчалан пӱжвӱд соленый пот; шӱргысӧ пӱжвӱд пот на лице; пӱжвӱдым ӱшташ вытирать пот.
    □ Саҥгашкыже пӱжвӱд лектеш, шинчавӱдшӧ йога. В. Соловьёв. На лбу выступает пот, бегут слёзы. Йога пӱжвуд памашла веле. В. Сапаев. Пот бежит ручьём.
    2. перен. пот; напряжённый труд, работа. Пӱжвӱд дене улан лияш стать зажиточным трудом; пӱжвӱдеш изинек кушкаш с детства расти в труде.
    □ У шурно верчын сӧй Куатым да пӱжвӱдым йодеш. В. Осипов-Ярча. Борьба за новый хлеб требует силу и пот.
    3. в поз. опр. относящийся к поту; пота. Пӱжвӱд корно следы пота; пӱжвӱд ӱпш запах пота.
    □ Шижам: Ванюк ноен, саҥгаштыже пӱжвӱд шырчат палдырна. В. Любимов. Вижу: Ванюк устал, на лбу у него появились капли пота. Очкиемат пужвӱд пар дене шырчаҥын, сандене эҥыр чичкат вудакан гына коеш. В. Орлов. У меня и очки запотели (букв. от пара пота), поэтому и поплавок вижу только мутно.
    ◊ Пӱжвӱдым йоктараш потеть; работать, трудиться много, напряженно (букв. лить пот). – Заводышто да фабрикыште, – манеш тудо, – тупым пӱгыртен, пӱжвӱдым кӧ йоктара? Пашазе! И. Лекайн. – Нагнувши спину, – говорит он, – кто трудится на заводах и фабриках? Рабочий! (Иктаж-кӧн) пӱжвӱд йогаш потеть; работать, трудиться усердно, напряжённо (о ком-л.), букв. течь (о поте). Пӱжвӱдет йога гын, шурно пырчет ок йога. Калыкмут. Если льётся у тебя пот, то зерно не осыпается. (Иктаж-кӧн) пӱжвӱд дене (илаш, пояш, т. м.) чьим-л. трудом (жить, богатеть и т. д.). – Мый еҥпӱжвӱд дене огыл, чыла шке кидем дене ыштенам, – тавадаҥшога Ми кит Элексе. В. Сапаев. – Я всё сделал не чужим трудом, а своими руками, – Микит Элексе не сдаётся. Пӱжвӱд дене сулаш добыть, заслужить потом, напряженным трудом. Пӱжвӱд дене сулышыч чапым: Куральыч аҥам, ӱденат. В. Иванов. Трудом добился ты славы, пахал землю, сеял ты. Пӱжвӱд да вӱр дене (сеҥаш, налаш, сулаш, т. м.) потом и кровью, с огромными трудностями, в напряжённом труде и борьбе (добыть что-л.). Пӱжвӱд да вӱр дене сеҥен налме совет строй мемнан элысе кажне калыклан шерге. М. Сергеев. Советский строй, завоеванный потом и кровью, дорог каждому народу нашей страны. Пытар-ыш пӱжвӱд марте (ышташ, пунчалаш, т. м.) до последнего пота, до крайнего утомления, до седьмого пота (работать, выжать и т. д.). Но чодыра руышын вийжым пытартыш пӱжвӱд марте пунчалеш. А. Юзыкайн. Но лес выжимает из лесоруба все силы, до последнего пота.

    Словарь. марийско-русский язык (Марла-рушла мутер) > пӱжвӱд

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»